Какво представлява рефлексотерапията?

Рефлексотерапията включва всички лечебни методи за въздействие, в основата на които лежи процеса за дразнене на биологически активни точки и зони, както разположените върху тялото, така и локализираните върху ушната раковина.
Рефлексотерапията включва в себе си следните разновидности:
– иглотерапия;
– акупресура;
– термопунктура;
– електропунктура;
– вакуумна рефлексотерапия;
– магнитопунктура;
– акупунктурна дарсонвализация
– лазерна рефлексотерапия;
– ултразвукова рефлексотерапия или фотопунктура;
– сантиметровълнова рефлексотерапия;
– апитерапия (убождания от пчели);
– Су Джок-акупунктура.

Всеки вид рефлексотерапия има своите особености и сфера на употреба. Всички те са насочени към облекчаване на болезнените синдроми (острите и хроничните), подобряването на кръвообращението и нормализация на нервно-мускулната трансмисия.
Показания за употреба на рефлексотерапията могат да бъдат дадени при следните заболявания: различни неврити, невралгии, неврози, последствия от черепно-мозъчни травми и увреждания на гръбначния мозък, остеохондрози, радикулити. А също и зъбна болка, мигрена, синром на Рейно, артрити, артрози, стенокардия, аритмия, функционален стадий на ендартериит, органични и функционални разстройства на органите на хранопровода, гинекологични проблеми, УНГ-патологии, очи, кожа, подкожни масни образувания. Рефлексотерапията се използва при колапс, шок, кризисни болки и конвулсии.
Противопоказни за използване на този метод са доброкачествени и злокачествени тумори, некомпенсирана сърдечно-съдова недостатъчност, активни форми на туберкулоза и т.н. Не се препоръчва рефлексотерапия и при остра астенизация на организма, треска, при остра психическа възбуда, по време на бременност и в ранна детска възраст.

Източник: bgmassage.wordpress.com