Кислородният глад помага за рехабилитацията на хора с травми на гръбначния мозък

Това твърди Ранди Трамбоувър – учен от университета Емори в Атланта, Джорджия. Според него, кратки периоди на кислороден глад позволяват повишаването на степента на мобилност на хора с травми на гръбнака. При 59% от хората с подобни травми се забелязват частични увреждания на нервните връзки на мозъка с крайниците.
Трамбоувър смята, че кислородният глад позволява усилването на тези връзки, „разбужда“ ги. Кратковременното и периодично намаляване на нивото на концентрация на кислород способства за освобождаване на серотонин в мозъка. Това, на свой ред, предизвиква изработването на хормон на растежа, което помага за образуването на нови невронни връзки в ствола на главния и гръбначния мозък, които регулират дишането,
Трамбоувър е събрал група от 19 пациента с различни травми на гръбначния мозък. Една част от групата била помолена да ползват кислородна маска за 40 минути в течение на 5 дни. В началото за 90 секунди им е подаван 9%-ов кислород, а след това за 60 секунди – нормален въздух с концентрация на кислород 21%. Това се редувало.
След пет дни пациентите, преминали терапията, преодолявали разстояние от 10 метра с 3,8 секунди по-бързо, отколкото контролната група. Освен това, участниците в експеримента, които се опитвали да ходят в течение на 30 минути след всяка процедура, започнали не само да се придвижват по-бързо, но и преодолявали по-голямо разстояние (например, те преодолявали за 6-минутна разходка допълнително още 100 метра). За съжаление, ефектът се запазвал само в рамките на две седмици. Още не е ясно ще помогне ли такава терапия на онези, които изобщо не са в състояние да ходят самостоятелно.