Придобитото плоско ходило като професионален дефект

Придобитото плоско ходило е известно още като pes planus. То се описва със спадналия надлъжен свод на стъпалото. Среща се предимно при хора над 50-годишна възраст.
Този статичен деформитет на ходилото се манифестира със слабост на мускулатурата и съединителната тъкан, които поддържат свода на ходилото. Капсуло-лигаментарният апарат е силно увреден. Причината най-често е механична. Получава се при лоша структура на обувките при деца, както и при хора с обременяващи професии – продавачи, фризьори, фармацевти, хирурзи и  други.
Оплакванията започват да се развиват спрямо големината на придобитата деформация и спрямо скоростта на нейното развитие. Клиничната картина започва с данни за по-лесна умора при ходене до получаване на леки болки в края на деня след продължително стоене в изправено положение. При по-бързото развитие на деформацията, болката е много силна и има спастичен характер. Тя с неопределена локализация. Пациентите съобщават за болка в областта на ходилото, глезена и дори подбедрицата.
За поставяне на диагнозата се провеждат редица диагностични мероприятия. В началото се започва с изследване на активните и пасивни движения в крайниците. В последствие пациентите се подлагат на обременяващ и релаксиращ тест. При първото изследване пациентите се изследват след продължителен престой в изправено положение, при продължително ходене или друго натоварване върху крайниците. При втория тест се прилага цялостна релаксация на мускулите на долните крайници и тогава се изследват евентуално настъпилите деформитети.
Mного често натовареното ходило изглежда абсолютно нормално и не представя данни за някаква клинична патология в ходилото. Състоянието протича по гореописания начин най-често при деца. След натоварване на ходилото може да се наблюдават промени и поява на симптоми. На първо място изчезва надлъжния свод на ходилото. Петата остава в леко изтеглено положение. При спадане на напречния свод на ходилото, което се наблюдава особено често при жените, които често прибягват до обувките с висок ток, се наблюдава хиперкератоза в областта на кожата върху главите на втора до четвърта метатарзална кост. Промяната има форма на обширен мазол.
Тази деформация на ходилото се манифестира при голяма част от пациентите с болки в ходилото или поява на болки с неясна локализация. При натиск върху втора, трета и четвърта метатарзална кост, болката рязко се засилва. Тази болезненост може да стане водещ клиничен белег. Тогава заболяването се нарича болест на Мортън.

Какво лечение се прилага при това заболяване?
Индикации за оперативно лечение са всичките форми на плоско ходило. Оперативната техника по своята същност е безкръвна. При подрастващите се прилагат упражнения, гимнастика и други упражнения, които натоварват поразените мускули. Прилагат се терапевтични мероприятия, които укрепват поддържащия лигаментарно-мускулен апарат на ходилото. Такива са ходене бос, ходене на пръсти и на пети, хватателни упражнения на пръстите на краката. При деца трябва да се избягва прилагането на ортопедични подложки, освен ако консервативната терапия не дава желания резултат.
Едва след прилагане на всичките рехабилитационни и физиотерапевтични лечебни форми се пристъпва към поставяне на специални ортопедични подложки.
При напречното плоско ходило се използват подложки, които имат широк точковиден израстък, който попада непосредствено зад главите на втора до четвърта метатарзална кост. В случаите със спонтанно настъпили болки се прилага релаксация на мускулатурата и затоплящи процедури.
Паралитичното плоско ходило е друга форма на деформитет в долните крайници. Тя се наблюдава най-често при детска церебрална парализа. Протича с валгусен тип изкривяване на петата. Забелязват се контрактури в свиващите мускули в колянната и тазобедрена става.
При по-усложнени и тежки форми, ако консервативната терапия не предоставя достатъчно добър резултат, се пристъпва към удължаване на сухожилия, транспозиции, остеотомии и артродези.