Лечебна физкултура

ЛФК (лечебната физкултура) е самостоятелна, научна медицинска дисциплина с голямо практическо приложение. Тя се опира на достиженията на всички медицински дисциплини и „Теорията и методиката на физическото възпитание”.
ЛФК е използване на средствата и методите на физическата култура за лечение, профилактика, рехабилитация и възстановяване на физическото здраве и работоспособност на хората.
ЛФК решава лечебни, профилактични, възстановителни и рехабилитационни задачи. С помощта на физическите упражнения се осъществява стимулиране на оздравителните процеси (саногенезата).

ЛФК – МОЩНО СРЕДСТВО ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Най-голямо приложение ЛФК намира в медицинската рехабилитация и по-точно в нейните 3 етапа –профилактика, компенсаторно – възстановителна и поддържащата, рехабилитация. Освен това в ЛФК са разработени конкретни методики и средства за преодоляване последствията от възможно най-широк кръг заболявания.
Наред с казаното за рехабилитацията трябва да споменем, че тя не решава само чисто медицинските задачи, а и тия от психологическо и професионално естество.
Заниманията с ЛФК създават и развиват ценни психо-социални качества у хората.
Основно средство на КТ е физическото упражнение. То е строго определено по форма д-ние или серия от движения с точно поставена цел. Като допълнително средство се използват още природните закаляващи фактори \слънце, вода и въздух\ лечебния масаж и различните пози и положения на тялото.
Друга форма на заниманията по ЛФК е тонизиращата, ободрителна гимнастика. Ефективността за зависи както от правилната постройка на отделните занимания, така и от цялостния курс на провежданото учение. Натоварването може да бъде минимално, умерено и голямо. Дозировката на натоварването включва в себе си времетраене на заниманието, темпо на изпълнение, активността и степента на усилие, простотата и сложността на упражненията, плътността на заниманието, разнообразието, емоционалния характер, изходното положение, правилното изпълнение на упражнението.