В основата на гениалността е генетиката и индивидуалната активност

Умението с часове упорито и по много да се практикува е обусловено от функцията на гените, отбелязват учените.
Група специалисти от Мичиганския университет е успяла да докаже, че гении не се раждат – те се превръщат в такива. Ако трябва да бъдем още по-точни, принципно важно е определено взаимодействие на поведението на човек и гените.
Ученият Зак Хамбрик със своите колеги е провел серия изследвания с участието на 859 двойки близнаци. Експертите са сравнявали двуяйчните и еднояйчните близнаци. Изводът: у еднояйчните генетичната информация е сходна на 100%, а у двуяйчните – на 50%.
Специалистите успели да определят на кой етап от развитието на гениалността се включват човешките гени. Умението часове наред да се практикува е обусловено от функцията на гените, отбелязват учените. Ето по тази причина от реализиралите се изпълнители и композитори най-успешни са онези, които най-упорито са се занимавали. Но сами по себе си и най-настойчивите занятия без гени няма да доведат до потресаващи резултати.
Въпреки наложилото се мнение, че с увеличаване на ролята на практиката силата на гените у човека отслабват, се оказва, че гените стават още по-важни. За това свидетелства положението, че даже сред упорито занимаващите се хора нивото много силно се различава, а за гении биват признати само единици.
Текст: П. Иванов