За кръводаряването и плащането – законът срещу проблема с недостига на кръв

Разрешава ли законът да се плаща за кръв? Трябва ли да се санкционират нарушителите и ако да, кого – тези, които плащат или тези, които взимат пари за кръвта си. Принципната позиция по този въпрос се рестартира през тази седмица, след като стана ясно, че Общинският съвет в Шумен е поощрил съгражданите си с по 30 лева на човек за даряване на кръв.

Проблемът, обаче стои от години и се свързва най-вече с масовата практика хора да получават заплащане, за да дарят кръв за някого.

22-ма от всеки 1000 души у нас даряват кръв. Това сочат официалните данни на Националния център по трасфузиология и хематология.

Според неправителствени организации, обаче 75% от тях или са платени, или даряват за близък човек.

Именно сривът на желаещите да дадат доброволно и безвъзмездно става причина шуменските общинари да заделят 5 хиляди лева от общинския бюджет, за да стимулират донорите.

Според Закона за кръвта, обаче за кръводаряване може да се плаща само при извънредни, описани в специална наредба случаи.

Няма как да санкционираме Общинския съвет, но вероятно ще инициираме среща с тях, защото подобна практика е смущаваща, заяви Росен Георгиев – директор „Контрол на трансфузионната дейност“ в Изпълнителната агенция по лекарствата.

Необичайното решение на шуменските общинари отново насочи отлежаващият с години проблем към търговците на кръв.
/КРОСС/